България. Том 6: Кубрат → Обява 38295502

Български исторически роман.

“Аз ще си лягам – каза игуменката и се оттегли. Кубрат бе сигурен, че тя не бе мигнала през цялата изминала нощ и сигурно наистина бе много изморена. Тялото на българина бе схванато, досега бе стоял напълно неподвижно и мускулите му се бяха сковали. Мъжът искаше да се раздвижи малко, затова, вместо да се отправи към кубикулума, където спяха децата и накъдето тръгна Ситара, предпочете да излезе малко навън, да вдиша чист въздух и да направи лека разходка преди лягане. Когато излезе, той се протегна и прозя шумно и в този момент погледна към звездите. Тези звезди, които бяха досущ като онези над степта, но в същото време толкова различни. Кубрат се сети за степта, за конете, за конюшнята, а след това и за циклопите. Досега като че бе забравил за тях, умът му бе зает с други неща и ги бе изтласкал встрани. Сега обаче мисълта за тях се озъби в лицето му. Сети се, че можеше да са наблизо, да се навъртат наоколо, дошли отново да разузнават или пък да дебнат да убият някого. Както се протягаше и прозяваше шумно, изведнъж приклекна, сниши се и като сянка се промъкна към конюшнята. Кубрат не знаеше защо точно, но му се стори, че след като предишната нощ ги бе издебнал точно от конюшнята и ги бе наблюдавал оттам, може да повтори същото и тази нощ. Тихо влезе вътре и клекна до един процеп между дървените летви, пред който можеше да наблюдава цялото пространство пред вилата, и притихна. Кубрат наблюдаваше и се молеше съдбата да е благосклонна към него и отново да му позволи да издебне циклопите, този път обаче нямаше да ги гледа безучастен, а щеше да действа. Посегна и докосна дръжката на едната кама, като че да се убеди, че е на мястото си и ако се наложи, веднага ще попадне в ръката му. За свое учудване видя, че един от прозорците на имението продължава да свети. Той броеше, изчисляваше и реши, че това е прозорецът именно на София. Явно не бе толкова уморена, колкото изглеждаше, или нарочно оставяше свещта да свети. Кубрат бе почти сигурен, че в момента водачката на християнския метох продължава да води своите записки.”
Из книгата