Каталог художника Сирак Скитник → Обява 38573012

40 стр.издаден 2011 г

Роден е на 22 ноември 1883 г. в Сливен

. Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец

, в Сливен и другаде (1903 – 1904). През 1908 г. заминава за

Петербург където учи живопис в частното училище на Леон Бакст

(състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).Член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век

се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с
модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от
Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих,Иван Билибин

, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 г. се завръща България

, участва в Балканската война.През 1913 – 17

.Съредактор на сп. „Златорог“ – от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на Народния театър

в София (1923 – 24), където поставя през 1923 г. пиесата на

Морис Метерлинк

„Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924 – 25 г. е библиотекарв Министерството на просвещението. Председател (1927) на дружество Родно изкуство

издава указ, с който се одържавява Радио „София“

. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста главен ръководител на радиото и остава на него до смъртта си.

Умира на 5 март 1943 г. в София.

Сирак
Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното
българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на
българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия
си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през
1905 г. със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, Демократически преглед, „Наблюдател“, „Слънце“,

.Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава
интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на
българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните
картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на
стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност на
образите.Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч„Съвременник“„Везни“„Хиперион“,Златорог,Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма(статиите „Старо и ново изкуство“– 1919 г.; „Тайната на примитива“ – 1923 г.).