Карел Чапек - Разкази от единия и от другия джоб → Обява 38657550

Карел Чапек













На 9 май 1923 година Карел Чапек пише на жена си от Италия, където прави първото си пътешествие: "... прекарах един хубав миг на морския бряг. Там миришеше на мащерка, а аз се взирах на север, където е Чехия, и си мислех: Ето, виждаш ли, Карел, там някъде са твоите успехи, твоето име, всичко, към което толкова се стремеше; а тук ти си нищо и никой, един прашен човек, седнал на крайпътния камък, и все пак ти понасяш това, не ти е тежко; от всичко би могъл да се откажеш и най-вече от това, за което другите ти завиждат."













И това е целият Чапек: верен и любещ син на Чехия, чужд на славата и суетата, копнеещ да бъде обикновен човек, какъвто всъщност винаги е бил. Когато пише тези редове, той е само на 33 години, в "апостолската" възраст на живота си. Зад него лежи едно завидно за годините му творчество: великолепните преводи от Аполинер и новата френска поезия, безброй разкази и фейлетони, писани отделно или в съавторство с брат му, художника и писателя Йозеф Чапек, пиесите "РУР" (Росумови универсални роботи), "Средството Макропулос", романът "Фабрика за абсолютно". В тези ранни произведения на творчеството си Чапек вече е почувствувал тревогата и страха на своя век, маркирал е посоката на бъдещото си развитие; разчупвайки черупката на сложните социални противоречия, той е достигнал ядката на проблема: противоречието между Човека и Цивилизацията.













XX век изтръгна хората от естествената им среда, в която са живеели столетия наред, и ги тласна в един нов свят, запълнен от бряг до бряг, от хоризонт до хоризонт с продуктите на собствените им ръце. Този свят загуби не само предишните си очертания, но и предишния си ред. От идиличния му ритъм и патриархалност не беше останало нищо. Човекът имаше вече пред себе си един механизиран свят, който криеше реалната опасност да погуби тези, които не могат да го удържат в ръцете си.













Чапек остро чувствува поляризацията на цивилизования свят. Той гледа на неговото настъпление едновременно с тревога и възторг.













Пиесата "РУР" е вдъхновена творба за човека и машината. Тук действуват роботите, разумни машини, които Чапек пръв въведе в литературата и чрез нея - в техниката. Той е един от първите в света, които въведоха нов персонаж в литературата, все още неясен и непонятен, фантастичен; но странно ярък, загадъчен и интересен.













"РУР" има два връхни момента - и двата свързани с прославата на живота: първият е бунтът на роботите и залезът на човечеството, вторият - възраждането на новия живот, когато в роботите Примус и Хелена се пробужда човешкото чувство любов.













Чапек много добре знае страшните възможности, които открива пред човечеството техниката на XX век. В "РУР" той даде ясния образ на едно възможно самоунищожение на машинната цивилизация. Темата за машините не напуска Чапек нито за миг, той е под нейната власт до края на живота си. Той пръв предрече (във "Фабрика за абсолютно" и "Кракатит") възможното използуване на атомната енергия.













Но Чапек се стреми да види не само опасните тенденции, скрити в техниката, но и тези в човека, в човешките отношения. Подготвен ли е човекът за действителността, за да удържи в ръцете си такива фантастични сили? И дали в този променен свят с променени възможности той няма да реагира по същия начин, както е свикнал досега? Големите художници умеят да бъдат актуални по всяко време.













Десет години след писмото, което Чапек пише на жена си, в Германия идва на власт фашизмът - "квинтесенцията" на изчерпалата възможностите си капиталистическа действителност. Над света се сгъстяват тежките кафяви облаци на хитлеристката чума. Европа е в опасност. Чехословакия, "тази малка страна върху сърцето на Европа" (Арагон), тръпне пред надигащата се буря.













В тези тревожни години Чапек навлиза в зрелия дял на своето творчество. Големите събития извикват на живот мащабната тематика от ранните му пиеси и романи. Но до тази нова проблемна и естетическа мащабност Чапек достига, преминавайки през школовката на "дребните" теми и жанрове. Тънка наблюдателност и усет за характерното издават прелестните му "писма" от Англия, Италия, Испания, Холандия, страни, които той посещава в средата на 20-те години. А неговите нежни и радостни акварели, събрани в книгата "Картинки из родния край", носят поетическата бистрота и изящество на Незваловите "Стихотворения за пощенски картички". Все по същото време Чапек създава своите "Разкази от единия джоб" и "Разкази от другия джоб", своеобразните си очерци "Нещата, които ни заобикалят", "Имах си куче и котка", "Приказки", искрящата от слънце и смях повест "Годината на градинаря".













Това са "дребни" прози за обикновени хора и неща - един "малък свят" на делничното, в който Чапек открива красота и смисъл. В тези бегли на пръв поглед ескизи за човека и незначителните явления на нашия свят, за нещата и животните, написани с присъщата на Чапек изострена изобретателност, се извършва едно проникване във вътрешния мир на човека, много по-дълбоко, свежо, оригинално, художествено в сравнение с големите теми от първия му период. Именно тук Чапек "уплътнява" своя поглед към човешкото в човека и опознал до дъно микрокосмоса на човешките чувства, отново ще се върне към големите проблеми от "РУР", "Кракатит" и "Фабрика за абсолютно" - към един свят, също така нов и голям, който вече няма да ни се струва конструиран.













Романът "Война със саламандрите" (1935 г.), пиесите "Бялата болест" (1937 г.) и "Майка" (1938 г.) са велик етап в творчеството на Чапек, връх в световната антивоенна и антифашистка литература.













"Война със саламандрите" - това е роман за фашисткия "нов ред", за най-полицейския от полицейските режими, който превръща хората в машини, в роби, в... саламандри, както би казал Чапек. Той говори за саламандри, но ние разбираме, че това са изгубили човешкия си образ хора, жалки и непълноценни, защото са поставени в условията на една фашистка държава, която има нужда тъкмо от такива унифицирани човешки единици, от бездушни автомати. "Война със саламандрите" е фантастичен роман, но в оня висш смисъл, когато фантастиката прераства в действителност, както е у Данте например. Чапек, комуто са известни всички тайни на майсторството, тук е надминал сам себе си. Романът е внушителна гротеска на фашизма, напомняща по своята дълбочина и саркастичност Свифт и Рабле.













Дълги години Чапек се занимава с журналистическа работа, редактира и списва различни вестници и списания. Така се раждат прекрасните му "Разкази от единия джоб" и "Разкази от другия джоб". Всички те, писани специално за вестниците, възникват само в течение на една година (1928-1929).













Как трябва да изглежда разказ, писан за вестниците?













Чапек не само си задава този въпрос, но и на практика, в разказите си, търси най-убедителния му отговор. "Преди да седна да пиша - казва той, аз огледах своята задача много сериозно. Трябваше да си дам сметка какво точно представлява нашата читателска публика, че това не означава да пишеш художествена литература за някакви си две хиляди избрани читатели, че тук съм изправен пред шейсетте хиляди читатели на вестника и че между тези шейсет хиляди има млади хора и деца и пред мен следователно стои една тежка морална задача и огромна отговорност, многократно подсилвана от големия брой на читателите."













Чапек трябва да спечели масовия читател, оня, който чете вестника си в трамвая, когато е тръгнал на работа или се връща оттам, или в кафенето, където се е отбил да изпие кафето си. Ето защо Чапек строи по-голямата част от разказите си върху някоя криминална или детективска случка, чието действие възбужда напрежение у читателя, предизвиква неговото любопитство.













Чапек знае, че този негов читател, погълнат от автоматизма на живота и борбата за парче хляб, е загубил всякакъв интерес към делничния свят, който го заобикаля. Ето защо той конструира с една преднамерена изобретателност фабули, които събуждат у читателя копнеж по онова, което му липсва в живота - пише за особени, необикновени преживелици, или обратно, поетизира и майсторски драматизира случки от делничния живот.













Така, чрез остроумни комбинации, изградени върху бляскава сюжетна основа, с един език, какъвто чешката проза до този момент не познава - жив, сочен, изпъстрен с пословици, богат на разговорни интонации. - Чапек успява да направи интересен на читателя собствения му безинтересен живот. Обикновеният "малък човек" вижда реабилитирано своето скучно битие.













Чапек поетизира ежедневната действителност по такъв начин, че "превежда", смекчава конфликтите на капиталистическия свят, в който живеят неговите читатели. Хуманизмът, с който той съчувствува на крадеца или слугинята, на полицая или убиеца, измества противоречията на тоя свят някъде извън жизнения обхват на разказите му.













Чапек се стреми да види обществото не класово, а "човешки". За него човекът е най-голямата ценност, но едновременно с това той вижда как действителността го ограничава или убива неговите възможности, дарби, стремежи. "Разказ за един касоразбивач и за един подпалвач", "Делото на господин Хавлена" и др.)













Чапек търси човешкото в човека, онова, което е общо и постоянно у всички. Той заговорва с човека в човека, върви през границите на класи, професии и положения към онова, което прави хората хора. ("Опит за убийство", "Касовата бележка", "Историите на господин Яник", "Престъпление в пощата".)













Но в този сборник има и разкази, в които хуманистът Чапек отстъпва пред изобличителя Чапек и тогава светът, в чиято доброта и справедливост той вярва, израства пред нас в цялата му бездушна същност, в острите му социални противоречия. ("Ясновидец", "Освободеният", "Изчезването на артиста Бенда", "Престъпление в едно селско семейство".)













Какво може да се каже за художествената страна на "Разкази от единия джоб" и "Разкази от другия джоб"?













Преди всичко това е изключителната сюжетна изобретателност на автора, виртуозното владеене на говоримата чешка реч и майсторството да се разказва - нещо, което го има само у Хашек. Може да се каже, че в художествено отношение "Разкази от единия джоб" и "Разкази от другия джоб" са нов етап в творчеството на Чапек, чието развитие намираме по-късно във всичките му произведения.













В "Разкази от единия джоб" проблясва темата за солидарността на колектива, намерила художествено уплътняване в романа "Първа смяна", а основната мисъл на романа "Обикновен живот" е изказана вече в разказа "Колекция от марки" ("Разкази от другия джоб"). Проблемът за търсенето на истината и справедливостта, така настойчиво поставен в "Разкази от единия джоб", зазвучава много по-силно в "Хордубал", в "Метеор" много по-широко се решава въпросът за тайнственото, загадъчното, намерил място в някои от "Разкази от другия джоб".













Ето защо "Разкази от единия джоб" и "Разкази от другия джоб" не представляват отклонение от главната линия на Чапековия творчески процес. Те са негова необходима и важна съставна част и както в другите произведения на Чапек, съвременният читател ще намери и в тези разкази много художествено ценни и близки нему неща.













Гр. Ленков