Тодор Харманджиев - Където свършва сънят на птиците - Стихотворения / Поезия → Обява 38888579

Тодор Харманджиев - Където свършва сънят на птиците - Стихотворения / Поезия в отлично състояние

Тодор Харманджиев (Тодор Александров Илиев, 26.01.1905-28.01.1993) е български поет, белетрист, преводач и редактор. Роден във Враца. Завършва мъжката гимназия във Враца (1925) и романска филология в Софийския университет (1934). Като ученик в 6 клас лежи месец в затвора във връзка със Септемврийското въстание (1923). По време на Априлските събития от 1925 г. лежи отново в затвора. За пръв път печата стихове през 1924 г. във в. „Бъдеще” - тогава легален печатен орган на нелегалния комсомол. Сътрудничи на сп. „Нов път” на Георги Бакалов, „Звезда” и др. Учител в мъжката гимназия на родния си град (1934-1946), преподавател по руски език в Държавната политехника „Сталин” (1948-1952), завеждащ поезията във в. „Литературен фронт” (1952-1955) и завеждащ белетристиката в сп. „Септември”. Член на БКП от 1944 г. Поетични книги: „Белият конник” (стихотворения и поеми, в съавторство с Емил Коралов, 1926), „Дни и нощи” (стихове и разкази, заедно с Емил Коралов, Орлин Василев, Лъчезар Станчев, Иван Вельов, 1928), „След години” (стихове, 1939), „Поколение” (поема, 1952), „Поколение” (избрани стихотворения и поеми, 1965), „Добрите ветрове” (1972), „Вечерна графика” (1974), „Съперници на ветровете” (стихове, 1975), „Празникът на черешите” (1979). Повести: „Гардеробиерката” (1967), „Пълната къща” (повести, 1970). Романи: „Краят на едно детство” (1956, 1961, 1965, 1969, 1982), „Крилато време” (1958), „Родове” (роман, ч. І., 1960), „Грешницата” (роман, 1967), „И без светини не може” (Роман. Избрани произведения, 1975), „Възмездия” (1984), „Тракиецът от племето Меди. Младостта на Спартак” (1980), „Спартак. Тракиецът от племето меди” (1984), „Животът стана сериозен” (1987), „Далечното остава близко” и др. Пише и за деца и юноши - “Весели приключения на Бежан и Стоян” (1934), „Щурчето” (поема за юноши, 1958, 1978), „Весели поеми за малки и големи” (1964), “Гълъби” (стихове за юноши, 1969), “Разплата” (поема за юноши, 1970). Превежда руски (Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Блок, Есенин), френски (Юго, Лафонтен) и унгарски автори. Член на Съюза на българските писатели. Посещава Франция, Румъния и др. Носител на високи държавни отличия. Почетен гражданин на Враца (1975). Творчеството му е реалистично, социално и дълбоко патриотично.