Часовник без стрелки - Карсън Маккълърс → Обява 39194868

Отлично запазена книга.

Карсън Маккълърс (на английски: Carson McCullers) е американска писателка на бестселъри в жанра съвременен роман. Карсън Маккълърс, с рождено име Лула Карсън Смит, е родена на 19 февруари 1917 г. Кълъмбъс, Джорджия, САЩ, в семейството на Ламар и Маргарита Смит. Има по-малки брат и сестра. Като ученичка взема уроци по пиано и се готви за музикална кариера, но през 1932 г. получава ревматична треска, което прекратява тези ѝ планове. Докато се възстановява започва да чете много и пише първия си разказ. През 1933 г. завършва гимназия. През 1934 г. заминава за Ню Йорк с намерението да пише. Работи различни работи, за да се издържа.

През 1935 г. взема творчески курсове по писане в Колумбийския университет в Ню Йорк, след което работи за кратко като репортер в родния си град във вестник "Кълъмбъс Леджър". През есента отново е в Ню Йорк, където учи в "Скуайър Колидж" на Университета на Ню Йорк. През есента на 1936 г. се връща в Кълъмбъс, за да се лекува продължително от пневмония. През декември в списание "Стори" е публикуван първия ѝ разказ "Вундеркинд". Докато е на легло започва да пише първия си роман с работно заглавие "The Mute" за историята на един глухоням. През лятото на 1937 г. води музикални курсове в Кълъмбъс.

На 30 септември 1937 г. се омъжва за приятеля си от гимназията Рийвс Макълърс, бивш войник от намиращия се в близост до Кълъмбъс Форт Бенинг, и амбициозен писател. Те започват семейния си живот в Шарлът, Северна Каролина, където Рийвс е намерил работа в кредитна агенция. Следващата година се местят във Файетвил, Северна Каролина, където тя продължава пише първия си роман, вече с името "Сърцето е самотен ловец", в "южен готически" стил, повлияна от руския реализъм. Той е завършен през пролетта на 1939 г. и е издаден през 1940 г. В него писателката включва много автобиографични елементи и развива темата за духовната изолация и самотата на личността, линия която стана характерна за нейното творчество. Самият роман се счита от критиката като антифашистки. Книгата става бестселър и дава старт на писателската кариера на Карсън Маккълърс. През 1968 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Алън Аркин.

След издаването на книгата Карсън се разделя с Рийвс и отива да живее в Ню Йорк. Развеждат се през 1941 г. В Ню Йорк тя завършва втория си роман "Отражения в златисто око", публикуван през есента на 1941 г. Той също става бестселър и през 1967 г. е направена филмовата му адаптация от режисьора Джон Хюстън с участието на Марлон Брандо и Елизабет Тейлър.

В Ню Йорк Карсън се влюбва в композитора Дейвид Даймънд и заедно с бившия ѝ съпруг съставят сложен любовен триъгълник. Драматичните междуличностни взаимоотношения намират отражение в следващите ѝ романи - "Сватбарката" (1946) и "Балада за тъжната кръчма" (1951).

След внезапната смърт на баща ѝ през 1944 г., заедно с майка ѝ през 1945 г. купуват и се преместват да живеят в къща в Наяк, щат Ню Йорк. На 19 март се омъжва отново за съпруга си. В следващите години пътува много, но страда от много заболявания. През 1948 г. е обявена за една от 10-те най-заслужили жени на Америка и получава наградата "Мерит". През март същата година прави опит за самоубийство и се лекува в психиатрична клиника.

През 1952 г. семейството купува къща близо до Париж в Башивилер. В края на лятото на 1953 г. Рийвс планира самоубийството си и иска от Карсън да го направят и двамата. Изплашена за живота си тя бяга в САЩ. На 18 ноември 1953 г. в хотел в Париж Рийвс се самоубива със сънотворни хапчета.

През 1961 г., след почти 20-годишна работа по него, е издаден последният ѝ роман "Часовник без стрелки".

В края на живота си Карсън работи върху автобиографията си, която впоследствие е издадена посмъртно. След тежки здравословни проблеми през целия си живот, включително тежък алкохолизъм, Карсън Маккълърс получава мозъчен кръвоизлив на 19 август 1967 г. След 47 дни в кома и неуспешни опити за лечение, умира на 29 септември 1967 г. в Наяк, щат Ню Йорк.