Открадването на Дионис - Димо Кисьов → Обява 39198083

Отлично запазена книга.

Приключенски исторически роман, чието действие се развива през вековете в района на Балчик и Каварна.

Глава първа

Доскоро живеех със самочувствието на потомък от стар чорбаджийски род: знаех имената на прародителите си десет поколения назад и се гордеех с родоначалника на фамилията ни хаджи Паро, известен на времето си търговец на кожи, заклан от делибашии през XVIII век. Е, не се осмелявах да мисля, че произходът му е бил болярски, но пък властният поглед на моя баща, подсилен от петдиоптрови златни очила, и неговата величествена осанка подсказваха благородното му потекло. Родът на майка ми стигаше само до прадядо й Стоян, балканско чедо с големи мустаци, но тя така умееше да постави всекиго на мястото му и така държеше на етикета на някогашното висше общество, та не бих се учудил, ако и в нейната кръв се откриеше нещо синичко...

Родил съм се към края на войната, около сребърната сватба на моите родители, по време на евакуацията им в Калофер. Те дълго време ме бяха чакали, затова ревниво ме пазеха от посегателствата на живота. Аз пък, изглежда, се бях метнал на някой непокорен прадядо, та им създавах доста грижи с твърдоглавието си. Мъчно възприемах родителски съвети и вместо да свиря на пиано, за което много държеше майка ми, губех си времето на Панчаревското езеро. Бях израсъл по улиците на София край обидно малка за една столица рекичка, но в мен се бе вселил зъл морски дух, който стръвно диреше дълбоката вода. А от нея най-много се страхуваха моите, особено от язовирната, да не говорим за морето, свързвано от тях с удавници, корабокрушения и пирати.

След гимназията по настояване на баща ми записах стоматология, обаче след като се дипломирах, отказах да наследя зъболекарските му пациенти и си избрах недоходната професия на антрополог. Старите бяха съкрушени. Бях нарушил основното зъболекарско правило: разядените зъби са пари.

Какви пари от мъртвите!

Все пак аз не станах антрополог току-така. Умрелите не се оплакват от зъбобол, не бързат, не се интересуват дали антропологът се занимава с тях или с яхтата си...

Две години сприятелявах науката и ветроходството - станах научен сътрудник и майстор на спорта. Два пътя се откриваха пред мене: единият водеше към световните първенства и олимпиади, другият - към научни занимания. Тръгнах по втория. Той ме заведе в Одеса на специализация при световноизвестния краниолог професор Феодор Григориевич Романовски.

Одеса! Море, кораби, спортни яхти. Далеч от грижовния родителски поглед... Не, не вярвам, че това е ускорило смъртта на майка ми. Тя наближаваше осемдесетте и беше болнава.

За пръв път в Одеса усетих дълбоката вода и на спорта, и на науката. Феодор Григориевич имаше слабост към българите, обикна ме и след като си защитих аспирантурата, остави ме за свой асистент. На младини той се увличал по гребането, затова гледаше снизходително на моята спортна страст.