„Историкът“, Елизабет Костова, роман, с автограф от авторката → Обява 39415111

Елизабет Костова „Историкът“, издателство „Сиела“, 2006 г., твърда
подвързия, 728 стр., с автограф от авторката, американска литература, жанр: историческа
приклщченска, литература, ужаси, Влад Цепеш, граф Дракула. Цена 30 лв.

Елизабет Джонсън Костова е родена
на 26 декември 1964 г. в Ню Лъндън, Кънектикът. Завършва "Йел" с
бакалавърска степен по британска литература. Първото си посещение в България
прави през 1989 г. за да събира народни песни. Запознава се с бъдещият си
съпруг Георги Костов. Завършва магистратура по изящни изкуства към Мичиганския
университет. Печели стипендия Hopwood за завършването на романа „Историкът“.

През 2007 година с с дарение от
10% от правата на романа „Историкът“ Костова създава фондация за творческо
писане в България. Основна цел на организацията е да подпомага българската
литература като поощрява превода и публикуването ѝ на световния пазар. През
2009 г. излиза вторият ѝ роман „Крадци на лебеди“.

Дебютният роман на Елизабет
Костова "Историкът" е издаден в САЩ през юни 2005 г. и веднага влиза
в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс. Историята проследява дългогодишното
търсене на гроба на Влад Цепеш.

Историята разказва за изпълнено с обрати и странни
събития издирване на гроба на Влад Цепеш, личността вдъхновила Дракула на Брам
Стокър. Разказът се води от името на историчка, която продължва започното от
баща ѝ Пол търсене. Освен собственото си пътуване през 70-те годиин на 20 век,
тя описва описва приключенията на баща си през 50-те години, в разгара на
Студената война, когато той издирвал своя наставник професор Бартоломю Роси,
минавайки през Истанбул, Будапеща, България, както и премеждията на
самия проф. Роси през 30-те години.

Голяма част от действието се развива чрез писма, части от академична
литература и най-вече чрез разказаните от Пол истории, които дъщеря му си
припомня. Героите пътешестват из цяла Европа, включително и в България.

"Драги мой, злощастни приемнико,

Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но
съм длъжен да изложа историята си. Съжалявам отчасти самия себе си, защото щом
държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а
може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото
единствено онзи, който

наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото
ми.

Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и
съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си,
може би неправдоподобен досег със злото.

Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да
разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития."