Сонора- Робърт Блонд, Ейдриън Уейн → Обява 39444492

Второ преработено издание.

Драги читатели, държите първото Юбилейно издание на класическа книга-игра от 90-те! То е много близо до оригинала като текст и илюстрации, за да могат верните читатели на "Сонора" да се сдобият с ново хубаво издание. Още по-добра възможност очаква тези, които не са могли да я прочетат навремето: да разгърнат за първи път страниците на едно от най-важните заглавия в историята на жанра, част от легендата на книгите-игри през 90-те. И в двата случая ви чака незабравимо приключение на самоук специалист по глобални проблеми, изпълнено с фантазия и хумор! И ябълки. Доста ябълки.

Радиото отново избръмчава, този път по-настоятелно.

- Да? - казваш сухо.

- Тед? Къде си? - започва нетърпеливо Фратус.

- Разговаряте с телефонния секретар - продължаваш монотонно. - Моля оставете кратко съобщение след дългия сигнал. Пиу... пиу... пиу... Пииииииу!

- Не се прави на глупак! - скастря те Нефъл.

- Не се правя - отвръщаш, чудейки се какво в тази реплика не ти харесва.

- Къде си?

- Над Леденото езеро. Пред Острова.

- Ааа, Острова - казва Фратус и млъква.

- Какво има там? - питаш подозрително.

- Е, ами... ъъъ... изкуствена реалност - измънква той.

- Изкуствена реалност? ! - възкликваш ти. - Изкуствена планета не ти ли стига, парвеню такова? !

- Мън-мън - казва Фратус.

- Какво ѝ е гадното? - питаш с нарастваща подозрителност.

- Ами, ъъъ... тя е като приказка. Хъъъ, нали знаеш, неизживяно детство и такива работи - казва той и затваря.

Възстановяваш връзката:

- И?

- Работата е там, че не знам какво има там във всеки даден момент. Правена е от апаратура за записване на мисловни образи, независещи от волята ми. Всъщност... Островът живее собствен живот, ограничен само там. Внимавай, Бън.

- И какво толкова може да има? - възнегодуваш ти.

- Вещици - изтърсва Фратус.

Този път ти затваряш. С гримаса на човек, измъчван от колики, насочваш колата към бреговете на изкуствената реалност