Българското подводно плаване (1916-2011 г.) → Обява 39808902

к-342-3253113
Българското подводно плаване (1916-2011 г.)
На българските подводничари - от матроса до адмирала, посветили живота си на бойната слава на Родината: Исторически алманах

Историческият алманах „Българското подводно плаване 1916 - 2011“ – издание на Съюза на подводничарите в Република България (СПРБ), подпомогнато от Военноморския музей и спонсорирано от обичайния кръг успели в бизнеса подводничари от запаса. Автор и съставител е капитан ІІ ранг о.з. Димитър Върбанов, редактор – капитан ІІ ранг о.з. д-р Атанас Панайотов, научен консултант – д-р Мариана Кръстева, консултанти – подводничарите контраадмирали о.з. Румен Попов и Костадин Русков.
Алманахът е дело на 10 автори. Освен снимките на Военноморския музей са използвани кадри на 12 фотографи. На 96 пълноцветни страници са разположени общо 351 снимки, 42 схеми, карти, чертежи, копия на документи, 9 живописни картини – 7 на Христо Петров – Морския, и по една - на Александър Мутафов и Христо Ботев. Разбира се, книгата започва със стихотворението „Подводничари“ на капитан І ранг Чони Чонев и предговор от името на УС на СПРБ.
На българското подводно плаване досега е посвещавана и друга художествена, мемоарна и документална литература. Последното издание впечатлява с полиграфическата си издържаност, отличава се с богатството на материала, в това число и с нови факти, снимки, документи, спомени. Поместен е „Марш на подводничарите“ от 1917 г.
Многото снимки наклоняват впечатлението към албум, но всъщност, въпреки популярния си характер, текстът е сериозно историческо четиво. Първата глава проследява зараждането на подводно плаване у нас, съдбата на първия български подводничар капитан І ранг Рашко Серафимов, на първата наша подводница УБ-18. Показани са нейните трима командири – капитан ІІ ранг Никола Тодоров, контраадмирал Иван Вариклечков, капитан І ранг Георги Славянов, списъка на екипажа, бойните й действия.

Други три глави разкриват одеската „прелюдия“ на съвременния български подводен флот, разказват за следващите му периоди, свързани с получаването на 3 пъти на нова материална част – общо 9 субмарини от 3 проекта и характерните им задачи, тактико-технически данни, бойна подготовка, ремонти и т.н. Пета глава е посветена на последния период на подводния флот. Интересен подход в тази част на книгата е вплитането на „фото-галерии“ - страници само със снимки, и „от първо лице“ – лични спомени на 7 подводничари (от матрос до адмирал). Специално внимание е отделено на командирите и началниците на щаба на подводния дивизион.
Шеста и седма глава са посветени на създаването и дейността на СПРБ, както и на историческата памет – музейни сбирки, паметници и паметни плочи, литература, на шестимата адмирали, служили и под вода. В осма глава са шест интересни приложения – 17 нагръдни знаци, значки и емблеми (немски, руски и български), списък на 418 почетни членове на СПРБ, списъци на всичките 54 командири на подводници от 1948 до 2011 г., на 16 дивизионни механици от 1948 до 2008 г., важни дати от историята на подводното ни плаване. Библиография включва 58 подводничарски публикации. Книгата завършва с емоционално „Вместо заключение“ на капитан І ранг о.з. Станко Станков – председател на СПРБ.
Външното оформление на книгата е симптоматично. На първата й корица е Подводник №18, а на последната – бъдещият паметник на българското подводно плаване. Между тях е заключено всичко по темата – начало и развитие, техника и хора, традиции и гордост. И горчивината, че всичко това в известен смисъл свършва с един паметник. Книгата доказва, че може да бъде унищожено подводното плаване, но цялата му достойна история ще живее винаги.