Албум с картички на художника Сергей Василиевич Герасимов → Обява 39829114

Много изкуствоведи отбелязват, че Сергей Василиевич Герасимов е постигнал голямо умение, когато е изпълнявал известната си галерия от селски портрети. За да подобри спецификата, той изпълняваше като че ли тънки удари и мека, звучна, дълбока цветова гама.Сергей Василиевич Герасимов е роден в Можайск. През 1901 г., на шестнадесет години, той идва в Москва, полага изпитите и е записан в Централното училище за индустриално изкуство в Строганов. След като учи там шест години, Герасимов постъпва в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура, което завършва през 1912 година.След авършване на колежа Герасимов за известно време взема уроци от К. А. Коровин и С. В. Иванов, което оказва значително влияние върху формирането на неговия художествен стил.Герасимов рисува пейзажи и най-вече го привлича темата за селото. Доста често той изобразява не просто природата, а сцени от селския живот. Освен това артистът, отговаряйки на политическата ситуация в страната, се представиголям бройкартини на революционна и историческа тематика, както и илюстрации за литературни произведения.

Сред ранните му жанрови творби могат да се отбележат платната "На количката"(1906), "Можайски редове" (1908). В тези произведения Герасимов се опита да покаже истински селянския характер.През целия си живот Герасимов се занимава с преподаване исоциални дейности... От 1912 до 1914 г. преподава живопис първо презхудожествено училищев печатницата на сдружение „ID Sytin“, през 1918-1923 г. - в Държавното училище за печатни изкуства към Народния комисариат на образованието къмПърва образцова печатница. През 1922-1925 г. е член на сдружението "Маковец", година по-късно се присъединява към Обществото на московските художници, а от 1930 до 1932 г. е член на Асоциацията на художниците на революцията.През 20-те и 30-те години на ХХ век Герасимов, като отново се интересува от селянския характер, прави много портрети („Военен фронт“, 1926; „Пугачевц“, 1927; „Портрет на селянин (с шуба)“, 1927; „ Колхозен пазач ", 1933 г. и др.). М. Чегодаева, след като внимателно проучи тази обширна портретна галерия, заключи: „Всъщност това вече не са изображения на отделни индивиди, дори да са типизирани и обобщени.

Селяните на Герасимов са самите хора, възкръснали и набрали сила. "

От

1930 до 1936 г. Герасимов работи в Московския полиграфически институт,

след това в Московския държавен художествен институт. В. И. Суриков.

През 1940 г. му е присъдено званието професор.

След като завърши

голяма серия селски портрети, Герасимов премина към други теми. През

30-те и началото на 40-те той пише няколкожанрови картини: „Клетва на сибирските партизани“ (1933), „Колхозен празник“ (1937) и др.

По

време на Втората световна война професори и преподаватели от института,

включително Герасимов, бяха евакуирани в Самарканд. Там художникът

направи много платна, на които запечата събитията от онези дни. Сред тях

е картината „Майка на партизанката“ (1943). Ето как приятелят на

Герасимов, директор на Московския институт Л. Денисов описва раждането

на това произведение: „... Сергей Василиевич беше доста сдържан и дори

потаен, когато ставаше дума за неготворчески планове... Или

се шегуваше с присъщия му фин хумор, или изобретателно избягваше да

отговори. Но между нас ... са установени приятелски, доверителни

отношения. Това ми позволи да наблюдавам във всеки детайл процеса на

работа върху платното - от първоначалния скица до окончателния вариант

на композицията. През 1942 г. художникът завършва редица подготвителни

скици за картината „Майка на партизанката“. Идеята претърпязначителни променипо

време на работа. И така, в началото се появи малка композиция със зимен

пейзаж (след това в Самарканд внезапно падна сняг). В тази версия

фигурата на германеца беше клекнала, откровено жалка. Образът на врага

съвпадна с определен вестникарски стереотип от първите години на

войната: те казват, че руската слана е твърде трудна за Фриц, а самите

те са незначителни и нелепи. Авторът скоро се отказа от такава

карикатура, подценявайки силата на врага ... "

В

резултат на това в завършената версия на картината зрителят вижда висок,

силен, млад офицер, който гледа с гняв и омраза на рускинята, застанала

пред него. Във целия й външен вид човек може да почувства гъвкавост и

решителност.

Доста лесно е да си представим какво се е случило в

селото, след като германците са го окупирали: те са подпалили къщи,

убили малкото мъже в селото. Художникът показа момента, в който германец

бута селянка до мястото, където са партизаните. Тя не казва и дума в

отговор - само, гордо вдигнала глава, тя без страх гледа фашиста в

очите.

Първите

зрители видяха картината веднага след приключване на работата по нея,

през 1943 година. Много колеги и приятели на художника, включително

I.E.Grabar, отбелязаха високото умение на автора. Няколко години

по-късно обаче се появява втора версия на тази картина, в която

майсторът пренаписва лицето на селянка. Поради тези промени картината,

според Грабар, до известна степен загуби своята оригиналност и

изразителност.

След края на Втората световна война

Герасимов е назначен за художествен ръководител, а година по-късно - за

директор на института. Той служи като директор в продължение на две

години, от 1946 до 1948 година.

През 1950 г. Герасимов става ръководител на факултетамонументална живописМосковско

висше училище за индустриално изкуство (по-рано Строганов). Той беше на

тази позиция в продължение на 14 години, до края на живота си.

Краят

на голям цикъл от илюстрации към романа на А. М. Горки „Делото

Артамонови“ датира от 50-те години. Художникът започва да работи по

илюстрации малко след края на войната, през 1946 г., и завършва през

1954 г. За работата си майсторът е награден със златния медал на

световното изложение през 1958 г. в Брюксел. Останалите му творби също

са многократно награждавани с медали и награди.