Лилиан е млада, непокорна, красива, но е попаднала в плен на бавната смърт.
И докато Лилиан мечтае за Париж и Венеция и копнее да се наслаждава на всеки оставащ ѝ миг, тя изглежда примирена със съдбата си. Случайната среща с автомобилния състезател Клерфе обаче й дава кураж да предприеме бленуваното пътуване и тя поема не просто към любимите си градове, а и по пътя на любовта, надеждата и смелостта да се смее в лицето на смъртта.
„Живот назаем“ ни показва какво наистина означава да се живее за мига, без да мисли за бъдещето. Ремарк пише романа през 1951 г., като остава верен на темата за войната и белезите, които оставя в сърцето на Европа и душите на хората й.
За мен едни от най-силните романи, дело на едни от най-добрите писатели, са тези, които успяват да уловят нюансите на човешката чувственост – на душите, сърцата и емоциите ни.
Ремарк е доказан майстор в това отношение, като в „Живот назаем“ преобладава изконната жажда за живот, която се усеща най-силно именно при срещата със смъртта, войната, болестите и болката. На тази горчива сивота контрастират неувяхващите чувства, неумиращата надежда и неугасващото желание за живот.
Романът ни доказва още, че красотата и щастието наистина се крият в дребните неща, които, когато всичко в живота ни е наред, приемаме за даденост или дори не забелязваме. А всъщност е толкова просто да бъдем щастливи, да обичаме, да се радваме и да благодарим на живота за всеки свой ден, за всеки лъч слънце или глътка свеж въздух. Да благодарим и за редките орхидеи, безсънието, родило спомени, за натрапчивия вкус на алкохола и вдигащите адреналина приключения.