Рожба на нашето време → Обява 40507085

Един войник потегля на война със своите фюрери, като се идентифицира с тяхната бруталност и цинизъм. Въпреки че разбира жестоката им игра, той е готов да участва в нея, защото е доволен да има работа и храна. Когато на фронта иска да спаси един капитан, който повече не може да понася жестокостта на своите хора и се отправя директно към гнездото на вражеска картечница, ръката му e простреляна. Като инвалид, негоден да воюва, и отново безработен, бившият войник потърсва момичето, с което се е запознал преди да потегли за фронта. То обаче е уволнено и поради направен аборт сега е в затвора. Тогава той убива счетоводителя, когото смята за виновен за уволнението на момичето. Усетил целия студ в отношенията между хората и безкрайната самота, бившият войник съзнава, че животът му няма никакъв смисъл. Затова в една студена зимна нощ дочаква неговия край.
“Аз съм войник. И съм с удоволствие войник.
Когато сутрин сланата лежи по ливадите и когато вечер мъглата се спуска от горите, когато зърното се люлее и косата проблясва, независимо дали вали дъжд или сняг, или слънцето грее, ден и нощ на мен ми е постоянно приятно да стоя в строя.

Сега изведнъж моето съществуване има отново смисъл! Вече се бях отчаял напълно какво ще стане с моя млад живот. Светът беше станал толкова безнадежден, а бъдещето беше полкова мъртво. Вече го бях погребал. Но сега аз вече го бях открил отново и няма да го изпусна, възкръснало от гроба.”
Из книгата