Буденброкови. Упадък на едно семейство - Томас Ман → Обява 40825884

Обстоятелството, че Герда свиреше на цигулка, досега за Томас бе една очарователна добавка към нейнoто своеобразно същество - то отговаряше на странните ѝ очи, които той обичаше, на тежките ѝ тъмночервени коси и на цялата ѝ необикновена осанка. Но сега, когато виждаше как чуждата за него страст към музиката толкова рано, от самото начало и изцяло завладяваше и неговия син, тя се превърна във враждебна сила, изправила се между него и детето, от което той се надяваше да създаде един истински Буденброк, силен и практичен човек с могъщи устреми навън, към власт и завоевания. И в раздразненото състояние, в което се намираше, на Томас му се струваше, че тази враждебна сила заплашва да го направи чужденец в собствения му дом.

Стоеше пред един храм, от прага на който Герда го гонеше с безпощаден жест... и Томас гледаше горестно как тя изчезваше там с детето.

През 1894 г. публикува първата си новела "Падналата" в авторитетното списание "Ди Гезелшафт". Става сътрудник на списание "Симплицисимус" и създава множество кратки разкази и новели.

През 1895-1898 г. заедно с брат си - бъдещия писател Хайнрих Ман - пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман "Буденброкови" и публикуването му в 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание - тогава създава романа "Кралско височество" (1902) и прочутите новели "Тристан" (1903) и "Тонио Крьогер" (1903).

През 1905 г. се жени за Катя Прингсхайм, от която има 6 деца. Излиза и първият фрагмент на незавършения му роман "Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул" (1911), както и новелата "Смърт във Венеция" (1912). В 1919 г. става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа "Вълшебната планина" (1924).

През 1929 г. му е присъдена Нобелова награда за романa "Буденброкови".