Тодор Живков е най-известният български политик в годините на социалистическа България! Тодор Живков е управникът, който управлява България най-дълго. Член е на Политбюро (1951–1989). Той е инициатор за възможно най-близкото следване на съветския модел и за установяване на най-близки отношения между България и Съветския съюз. Показва умение да пази властта си както благодарение на съветската подкрепа, така и чрез собствените си
политически качества – периодически сменя най-близките си помощници, подкупва едни обществени групи, а други държи в подчинение, става инициатор на многобройни икономически реформи, най-дълбоката от които е лансирана през 1987 г. (Юлската концепция) с цел да измести влиянието на съветската "перестройка”. Инициатор е за насилственото преименуване на българските турци с
цел тяхната асимилация ("възродителен процес”). Живков е принуден да подаде оставка като генерален секретар на ЦК на БКП първо на 9 ноември пред Политбюро, а после и на 10 ноември 1989 г. пред ЦК на БКП. На 10 ноември 1989 г. му е изказана благодарност и са му запазени привилегиите, но на 13 декември 1989 г. е изключен от БКП. На 18 януари 1990 г. Тодор Живков е поставен под домашен арест, през 1992 г. е съден за злоупотреба с власт, а
на 4 септември 1992 г. е осъден на 7 години затвор, който е заменен с домашенарест. Тази присъда е отменена от Върховния съд на 9 февруари 1996 г.
Велико Търново