Бъдещи истории том 1-2 от
- преводач: Виолета Чушкова, Даниел Николов и Валентин Кръстев
- издание: първо, 2023
- издателство: ИК "Протон"
- език: български
- корици: меки
- страници: 1112
- размери: 13х20 cm
Сборникът започва с полезен предговор, който ориентира кога са писани разказите, къде са публикувани на английски и кои от тях са излизали на български, както и връзките им с по-мащабните произведения на Хайнлайн. Четени последователно, те образуват хронологично подредена алтернативна история на Земята, при която човечеството се устремява към звездите далеч по-бързо, но с неизбежните проблеми и драматични събития. Началният разказ, “Линията на живота”, всъщност не предвещава това, но това е и първият публикуван разказ на автора изобщо – и описва учен, който успява да пробие в най-голямата мистерия, тази на смъртта, и да изчислява колко точно време остава на всекиго до последния му час. “Да бъде светлина” е симпатична преимуществено любовна история за двойка млади учени, които заедно откриват как да добиват почти безплатна енергия – и това им създава проблеми. “Пътищата трябва да се движат” вече описва действителност, която ще се прокрадва и в други творби, а на мен ми напомняше на някакъв вид естествено продължение на романа “Механично пиано” на Кърт Вонегът, който също четох тези дни; в този разказ цялата страна е оплетена в подвижни ленти, от неспирната работа на които зависи абсолютно всичко, което и води до опита да бъдат използвани за шантаж от властолюбив бунтовник. “Експлозии се случват” датира от 1940 г. и прогнозира атомните електроцентрали, но в много по-опасна и нестабилна форма, която и отвежда сюжета до силни конфронтации и страсти около тях, но точно сред това кипене всъщност се реализира научен пробив, върху който следващи разкази стъпват.
”Човекът, който продаде Луната” пък изглежда, че прогнозира самия Елън Мъск, или поне доста приличен нему визионер, който е готов на всичко, включително да похарчи цялото си богатство (и това на всеки друг, който му се довери), но да кацне на Луната (разказът излиза през 1950 г.!), че и да я защити юридически като частна собственост (идея, която Хайнлайн ще доразвие в “Странника”) – целият разказ ми звучеше и като почит към “От Земята до Луната” на Жул Верн. “Далила и космическият строител” е кратка и забавна история за появата на красива жена в космоса, запазен само за грубовати първични мъже – и как това променя всичко. “Космически жокей” пък описва премеждието на един пилот, който се разкъсва между обичта към жена си и нуждата да управлява космически кораб. “Реквием” пък е почти пряко продължение на “Човекът, който продаде Луната” и ни прави свидетели на заника на живота на мъжа, който постила пътя към спътника на Земята с парите и мечтите си. “Дългата вахта” пък разиграва сценарий за още един бунтовен заговор, който застрашава мира на цялата планета, и един смел мъж, който му се опълчва. “Господа, седнете, моля!” пък проследява инцидент на Луната, който поставя в опасност неколцина смелчаци. “Черните ями на Луната” свири на сходна струна с изчезването на дете по време на разходка по лунната повърхност. “Чудно хубаво е да се завърнеш у дома” е забавна история за двамина лунатяни, които горят от желание да се завърнат на Земята и са готови да се справят с всички тегоби около тази огромна промяна за тях… или не съвсем. И за десерт – новелата “Сираци на Вселената”, която ни отвежда на един междузвезден кораб, предвиден да пренесе няколко поколения до далечна звезда, но след непредвидени в плана бурни събития научните знания биват загубени, екипажът забравя почти всичко важно, включително къде се намират, а на Кораба, превърнал се в затворена вселена, се разиграват трагични битки между слезли на по-ниско цивилизационно ниво хора и мутанти, които те са отхвърлили и заклеймили като дяволски творения. Хайнлайн им позволява да преоткрият себе си и своята цел, но както си е редно, не всички искат да загубят малката власт, до която са се докопали.
Сами виждате колко разнообразни са наглед като тематика разказите, но всъщност във всички Хайнлайн обговаря толкова важната тема за силата на науката, която може да отведе човечеството към звездите, или напротив, в погрешни ръце да послужи за причиняване на ужасяващи страдания и дори гибел на планетата. И точно в последната новела описва и как невежеството лесно може да завладее пак хората и да ги запрати по самоубийствената спирала на самоунищожението с подръчни средства. Да, разказите са наивни, но така красиви, изпълнени с характерните за автора симпатични и смели герои, които са готови на всичко в името на мечтите си, а политическият фон всъщност почти липсва, това ми направи впечатление, Хайнлайн почти не засяга Втората световна и Студената война, при все че тия разкази излизат точно в този период.
Пиши
Звънни