Такъв е животът - Джеймс Хадли Чейс → Обява 43897847

Глава първа

Стенният часовник показваше 3:50, когато телефонът върху бюрото на сержант Биглър иззвъня.

Биглър - широкоплещест, луничав мъж в края на тридесетте, се намръщи, погледна стенния часовник, отпусна голямата си космата ръка върху слушалката, вдигна я и отсечено отговори:

- Биглър да. Слушам?

- Хари Браунинг те търси - каза му сержантът от централата. Иска да говори с теб. Гласът му звучи така, сякаш е готов да си оскубе косите.

Биглър се намръщи още повече. Хари Браунинг беше собственик на "Раковината", един от трите най-престижни ресторанта в Парадайз Сити. Беше личен приятел на кмета и на капитан Теръл, шефа на полицията. В очите на Биглър това го поставяше в категорията на недосегаемите.

- Свържи ме, Чарли - отговори Биглър и посегна за цигара. Погледът му спря със съжаление върху последния пакет в картонената кутия. Беше допил кафето си преди половин час. Биглър имаше две слабости - кафето и цигарите.

- Прати някого за кафе, Чарли. Пресъхнал съм.

- Добре - каза Чарли Танър смирено. Той постоянно трябваше да изпраща някого за кафе. - Ето ти Браунинг.

Последва изщракване по линията и дебел мъжки глас, изръмжа:

- Ти ли си Биглър?

- Да, мистър Браунинг. С какво мога да ви бъда полезен?

- Ужас! Случи се нещо много неприятно! Имам труп в ресторанта. Искам да дойдеш бързо и да ме отървеш. Слушай, Биглър, за теб това може да е само полицейска процедура, но за мен е проклятие. Не искам да се шуми за това. И когато казвам, че не искам, точно така трябва и да бъде. Разбираш ли? Ако пресата се докопа до това, ще хвърчат глави! И няма да ме е грижа чии ще бъдат. Достатъчно ясен ли съм?