Басни - Езоп → Обява 43943104

Баснята е един от най-старите литературни жанрове. В нея особено ярко се откроява народностното начало. Тя произхожда от устното народно творчество, отразява бита и мирогледа на човека от народа и служи чрез нравоучителния си характер на народа. Баснята по форма представлява кратък разказ, облечен много често в стихотворна форма, съдържащ ироничен или сатиричен елемент, изразен чрез иносказанието. Обикновените герои на баснята са животни, но нерядко срещаме в нея хора, богове, дори предмети. Олицетворението и афористично изказаният извод (моралът, нравоучението, поуката) са ярките белези на баснята. Ето защо тя от незапомнени времена, та и до днес служи на хората при оформянето на техните етични и естетични норми, а чрез своята разобличителност е силно оръжие в ръцете на потиснатите и поробените срещу насилниците и поробителите. Баснята е огледало на пороците и недостатъците на нашето ежедневие и силно идейно оръжие в борбата срещу тях.

Обикновено баснята се свързва с името на Езоп. Смята се, че тя е възникнала в Древна Гърция и че нейният създател е Езоп. Дори се е стигнало до понятието "Езопови басни". Такава представа е погрешна, както и представата, че гърците били заели този жанр от египтяните или индусите, от асировавилонците или евреите или пък от коя да е друга източна култура. Баснята е толкова стара, колкото старо е образното мислене и словото на човека. Известно е, че един от първите видове на словесното народно творчество е приказката. Баснята се отделя от нея, когато й е бил прибавен нравоучителният елемент. Така че тя е естествено, спонтанно възникнал продукт на идейно-художествената изява на човека, облечен в словесна форма, който срещаме у всички народи без разлика на географско местоположение и степен на развитие. В приказките и басните се разказват премеждията и изпитанията както на хора, така и на животни, които в най-стария, земеделско-скотовъдчески стадий от живота на хората са им били най-близките, непосредствените другари, тяхното обкръжение. Но баснята, за разлика от приказката, дава предпочитание на животните пред хората като нейни герои. Приписвайки на животни мъдрост или породи, тя позволява много по-непосредствено и в по-широк план да ги търсим и да ги видим в себе си или в ближния, кара ни да се замисляме върху живота и върху нормите на нашето поведение. Зад образите на животните баснописците много по-безопасно са прикривали насмешката, иронията, сатирата. Ето защо баснята е била широко използвана тъкмо във времена на потисничество и безправие.

Кой е Езоп и защо името му е толкова тясно свързано с появата и развоя на баснята в европейската литература?

Старите гърци имали склонност да свързват всеки литературен вид с определено лице, да правят от него негов създател. Така Омир е създателят на епоса, Есхил - на трагедията, Херодот е баща на историята, а Езоп е създател на баснята. А в същност и преди Омир е имало епос и епически поети, и много преди Езоп са се създавали басни. Два века преди него, у Хезиод, автора на поемата "Дела и дни", четем облечената в стихове басня за "Славея и сокола" ("Дела и дни", стр. 200-210). В запазени фрагменти от поетическото творчество на живелия през VII в. пр.н.е. Архилох срещаме басните за "Орела, който бил наказан, че изял малките на лисицата" и за "Маймуната, която била вкарана в клопка от лисицата". Знаем, че поетите Симонид и Стезихор също вмъквали басни в своето творчество.