Димитър Казаков - Дора Валие → Обява 44657650

“Това издание се опитва да проследи срещата между две личности. През юли

1980 художникът Димитър Казаков е в Париж във връзка с откриването на

своя изложба. Там той се среща със световноизвестната изкуствоведка от

български произход Дора Валие, с която се е запознал четири години

по-рано в България. През 1976 тя го е посетила в дома му край София:

"Много харесах Димитър Казаков. Той беше стихийна личност, но правеше

опит да се впише в българската изобразителна традиция. В чужбина винаги

му се възхищават, защото той е своеобразен, естествен и има много

сигурна ръка", казва по повод първата им среща Валие.

Когато се виждат в Париж. Казаков й подарява един албум с дванадесет

рисунки, надписвайки "На Дора Валие" на първата страница, където е

неговият авторски символ-знак, който той нарича "Гълъбът на Казаков".

Всъщност художникът е донесъл за целта един обикновен скицник, купен

отнякъде за 8,40 франка, и го изрисува пред погледа на своята позната

буквално за минути. Тя пази този албум дълги години, а към края на

живота си, оценявайки неговата ценност, го предава за съхранение в

България.

След срещата през 1980 Дора Валие написва едно есе за него, озаглавено

"Времето, живописта, паметта. По повод на Казаков". което е публикувано в

каталога на художника за изложбата му в галерия "Ерве Одермат" в Париж

през 1981. В този кратък текст тя дава една оценка за неговото изкуство,

която няма да открием (в ограничените й изказвания) относно никой друг

съвременен български художник: живопис "която не произтича от никаква

тенденция и не напомня никакъв определен модел нито на концептуално

ниво, нито по отношение на цветовата гама или техниката. Това е живопис,

която идва от другаде."

Оценката е наистина висока или по-точно интригуваща, особено ако се

вземе под внимание, че е произнесена от авторитет, който е общувал и се е

произнасял за художници като Пикасо, Брак, Леже, Миро, Бранкузи, а

книгата й "Абстрактното изкуство" се е наложила като класически принос в

изкуствознанието на XX век. Несъмнено това е комплимент за българското

изкуство и за самия Казаков, но може би тази оценка е по-важна за

обяснението на феномена и ефекта предизвикан от него.

През 1979-81 Казаков има десет самостоятелни изложби в Европа, една в Ню

Йорк и една в София. Навсякъде той е приет със спонтанна почуда и

възхищение като нещо екзотично, автентично и същевременно някак

мистериозно в различността си. Нещо ярко и фасциниращо погледа, но не

съвсем подлежащо на обяснение. Затова текстът на Валие става не само

легитимация на изкуството на Димитър Казаков. но и увод към него.

Очевидно е, че диалогът между двамата е започнат още при първата им

среща в дома на художника, което става ясно от неговото писмо от ноември

1979. Със сигурност дири нещо повече от диалог: "...твоята личност зае

място в моя поход към висините на изкуството. Помни, че тя донесе

плодовете на много творби и оригинални находки и картините ми. Донесе ми

свобода и криле за океани на вселената, подобие на който нося в себе

си. Тая среща ме освободи и подтикна да извая себе си по-добре и покажа

по-пълно възможностите на личността ми", пише Казаков. И наистина

периодът след изложбата от 1976 докъм 1980 е времето, в което той

еволюира и развива именно качествата, които го превръщат в явлението

Казаков. Не знаем какво е казала Валие на Казаков, но свидетелството:

"донесе ми свобода и криле", е повече от красноречиво за значението на

срещата им.

По различни поводи или в писма (например в публикуваното тук писмо до

Кирил Кръстев) Дора Валие продължава до говори за Казаков. Факт, който

може би свидетелства и за едно нейно обръщане към културата на своята

родина, която тя според признанието й не следи активно. В последна

сметка, преминавайки в публичността, оценката й, както и рефлексът на

казаното от нея в картините на художника пренасят докосването между

двамата в сферата на вечните идеи и образи.

Факсимилно възпроизведеният тук оригинал на албума е притежание на

госпожа Антоанета Войникова и е предоставен специално за това издание,

което е посветено на 70-годишнината от рождението на Димитър Казаков.”

Руен Руенов