Ашендън - Съмърсет Моъм → Обява 44923337

... "Р. погледна Ашендън с онази негова едва забележима усмивка, от която лицето му придобиваше израз на опасна проницателност"...

... "Като писател въпросът за насилието често занимаваше Ашендън и той си припомни онова страшно описание на убийство в "Престъпление и наказание". Не искаше да мисли за такива неща, но темата сама се натрапи. Книгата падна на коленете му и втренчил поглед в отсрещната стена (с кафяви тапети на мръсни рози), той се зачуди къде ли може да се извърши убийство в Неапол, ако се наложи"....

..."Ашендън пое обратно нагоре по хълма. Беше се стъмнило. Студена ясна нощ с безоблачно небе и нова луна - тънък като конец блестящ бял сърп, който го подсети да преобърне три пъти монетите в джоба си. Едва прекрачил прага, и хотелът неочаквано го отбълсна с хладната си пошлост. Вонеше на зеле и варено овнешко. Стените във фоайето бяха облепени с афиши от железопътните компании, рекламиращи Гренобъл, Каркансон и баните в Нормандия".

..."Неведнъж Ашендън го бе наблюдавал в компанията на стария ирландски полковник и неговата съпруга, които бяха единственото друго семейство, отседнало в хотела; учтиво изслушваше отегчителните истории на стареца за войната в Египет, а с дамата се държеше кавалерски. Сега Ашендън вече се бе сближил с Кейнър, откри, че в отношението му към него има повече любопитство, отколкото презрение"......

..."Той държеше Анастасия Александровна в обятията си, докато пътуваха, главата й бе отпусната върху работо му, пътво от Париж до Кале и после отново от Дувър до Лондон. Помисли си, че пътуването от Ню Йорк до Сан Франциско продължава пет дни. Когато пристигнаха на Виктория и зачакаха свободен вайтон, тя го последна с кръглите си, блестящи и леко изпъкнали очи".....

..."Вечерта преди венчавката всички празнуваха заедно; Темпълтън и Ашендън останаха до късно; пиха шампанско, разпаряха си вицове, смееха се и се забавляваха. Венчавката се състоя на следващата сутрин в черквата. Ашендън беше шафер. От санаториума присъстваха всички, които можеха да стоят на крака. Веднага след обяд младоженците щяха да потеглят. Пациенти, доктори, сестри - всички се бяха събрали да ги изпратят. Някой беше завързал стара обувка отзад на колата, а щом Темпълтън и съпругата му се показаха на вратата, обсипаха ги с оризови зрънца...."

Книгата е издадена през 1994 г, меки корици, 240 страници, отлично състояние на книжното тяло. Единствената забележка на корицата е прегъване, на снимката се вижда.