Любовта е куче от Ада - Чарлс Буковски → Обява 45004663

Ново преработено издание, cъдъpжaщо нaй-пpoвoкaтивнитe пoeтични твopби нa пpoтивopeчивия, вeлик Чapлc Бyкoвcки.

Специални благодарности за предоставените илюстрации на проф. Николай Майсторов

Чарлс Буковски е легенда в съвременната литература. От пощенски чиновник, тънещ в неизвестност, той се превръща в един от най-четените автори на своето време. Над 45 книги с проза и поезия, написани с безкомпромисна честност и автентично чувство за хумор, документират тъмната страна на Америка.

Живот, който започва в Германия през 1920 г., и завършва в Калифорния през 1994 г. - там, където са и героите на наговите произведения. Детството на Буковски е отчайващо и нещастно. Младостта си прекарва в скитничество, черна работа и пиене, докато на 49-годишна възраст е вече писател, който се издържа от книгите си. Буковски категорично е един от най-нестандартните и гениални автори на своето време.

Любовта е куче от Ада е лирично и безкомпромисно изследване на извънредните ситуации, които любовта създава; на начина, по който разбива сърцата, и границите, които налага. Истинска класика в поетичното наследство на Буковски.

Прескачайки между грубост и нежност, чувствителност и твърдост, Буковски ни разкрива хилядите лица на любовта - нейната себичност и нарцисизъм, нейната тайнственост и болезненост, и в крайна сметка радостта, която тя носи в несекващата си изобилност и изкупителна сила.

Буковски прави писането на голяма поезия да изглежда лесно; някои от стиховете му притежават неочаквана красота. Липсата на каквато и да е претенция, на пръв поглед опростената, неримувана поезия, наподобяваща проза, създават опасността за всички поети, които идват след него, да се оправдават за това, че имат стил и звучене като неговите.

The Guardian

В стремежа бързо да закачим някакво определение на Буковски, нещо като замаяна от алкохол щастлива случайност, много често пропускаме да отбележим неговата невероятна способност да сътвори прекрасно написан стих. Време е всички онези, които се съмняват в значимостта на Буковски, да преосмислят своите позиции, като оставят настрана предразсъдъците си. Ако успеят да го направят, ще бъдат приятно изненадани.

Адам Кърш, The New Yorker