Пари - Емил Зола → Обява 45074026

Борсово Ватерло

"Много е трудно да се напише роман за парите"

- изповядва се Емил Зола в "Жил Блас" на 8 април 1890 година. Защото след "Човекът-звяр" той се задъхва върху композицията на осемнадесетия том от серията "Ругон-Макарови", а и творбата, която е започнал, е не по-малко трудна за завършване, отколкото цялата серия. Как си отдъхва той с последната книга "Доктор Паскал" - автобиографична или поне почти!

Но защо такъв сюжет? Нямало е как Зола да не си премери силата с парите, като се има предвид структурата на обществото и епохата, наложена от общата рамка. Тази необходимост Зола не видял веднага, или не пожелал да види. Подобна идея е липсвала в първоначалния план. Тя се родила около 1877 година, след отпечатването на най-политическия роман от серията - "Негово Превъзходителство Йожен Ругон". Анри Митеран уточнява, че романът за Борсата ясно се очертава едва в подготвителните материали за "Земя" (1886 г.), и то само с два реда:

"Борсата и вестниците, Сакар, Максим, Сидони, Окт. Муре."

Не е ли могъл Зола да избегне тази примка в края на серията? Може би. Но през 1980 г. наистина е било много късно. Няма съмнение, че той е имал уважителни причини да отлага изкарването на чудовището върху сцената. Нелош ход е било да събуди интереса на читателя в края на дългия път с толкова значителни сюжети като Финансите и Разгрома. Но едно препятствие затъмнява хоризонта. Името му е Балзак.

Както двадесет години преди това, Зола отново се сблъсква с несъкрушимия си съперник. Все пак той добре е доловил разликата. Опустошенията на парите, главен двигател в "Човешка комедия", са подтикнали автора й най-вече да покаже последиците им в личното поведение на своите герои Бирото, Гобсек, Гранде, Нюсенжан. Целта на Зола е друга: да разкрие как парите противопоставят класите и са едновременно причина и последица във всички епизоди на социалната война, чието надигане така майсторски бе описал в "Жерминал".

Превъзходният критик марксист Жан Фревил ясно подчертава разликата между двете творчески начинания. Несъмнено те се дължат на разликата в темпераментите на двамата романисти, но също и на светкавичната еволюция на капитализма за някакви си тридесет години. По време на фирмата "Нюсенжан" капитализмът още не е достигнал фазата на анонимните дружества. Напредъкът на индустрията, строителството на железопътни линии, благоустрояването на градовете и развитието на търговията са изисквали огромни капиталовложения. Учредявали се банки, за да привлекат необходимите капитали, да ги натрупат и използуват. Започва епохата на финансовите магнати. Ето, това е схванал Зола. На гениалния поглед на Балзак отвръща неговият собствен поглед към масите. И както казва на обичайния си довереник, холандския критик Ян Сантен Колф, тук той отново се натъква на социализма.

Макар и закъснял, сюжетът не е бил съвсем нов за него. Във втория роман от серията - "Плячката", вече виждаме Аристид Ругон - Сакар от "Пари", неговия възход в Париж на другия ден след държавния преврат от 2 декември. Брат му, министърът Йожен Ругон, го назначава за комисар по време на големия бум в отчуждаването на недвижими имоти при Втората империя. За да не притеснява своя покровител, Аристид се преименува на Сакар, име, съчетаващо двете френски думи кесия и грабител. По време на война човек може да забогатее от доставки за войската, а в мирно време - със спекулации на парцели. Аристид Сакар купува на ниски цени парцели, за които знае, че ще бъдат отчуждени и скъпо заплатени. Братът му подсказва точно кои. Рожба на една империя, чийто облик определят, от една страна, префектът стратег Осман, а от друга - всевъзможни самозванци, Сакар процъфтява. След временен провал отново се появява в "Пари", и то като главен герой, в много едър план, докато всички други действуващи лица са само фигуранти.