Дългият път на любовта - Джон Мъри → Обява 45513498

Глава 1

Лъчите на изгряващото слънце пропъдиха утринната мъгла и пред очите на Кристофър Кирклънд се откри чудна гледка. Просторната земя на Вирджиния, събудена от настъпващата пролет, се ширеше уханна и свежа като новородена.

Сгушена в долината, къщата беше сякаш в обятията на любеща майка. Белите й колони и обградената с вековни дъбове морава изглеждаха недокоснати от разрушенията на войната.

Спокойствието, което цареше наоколо бе странно и нереално, само на петдесет мили оттук действителността беше ужасна. В тази априлска сутрин на 1865 година Конфедералната армия на Северна Вирджиния водеше последната си отчаяна битка за оцеляване.

Капитанът на отряда махна с ръка и хората му го последваха надолу към долината.

Дженифър Хънтър, застанала на прага, наблюдаваше приближаването на кавалеристите със смесени чувства на трепет и страх. Наоколо рядко се срещаха войници. Домът им бе отдалечен и досега незасегнат от войната, но развоят на последните събития правеше неизбежна такава среща.

Един офицер се отдели от групата и бавно се насочи към къщата. Джени веднага забеляза лекотата, с която яздеше. Седеше така отпуснато и удобно на седлото, както само можеше човек, прекарал целия си живот на кон, за когото язденето е естествено и просто както ходенето. След като приближи той я огледа отгоре до долу и спря възхитен поглед върху напиращите под дрехата й гърди. Джени се изчерви от безочливата му дързост.

- Е, добре - избухна тя, - успяхте ли да огледате всичко?

Крис закачливо повдигна вежди нагоре, но в следващия миг разбра, че потъва в гневните, но най-красиви зелени очи, които някога бе виждал.

- Капитан Кирклънд, мадам - представи се той. - Ако това няма да е неудобно за вас, аз и моите момчета ще се разположим тук в очакване на следваща заповед.

Джени кипна и дръзко вдигна глава.

- Откровено казано, капитане, ужасно е неудобно - подигравателно отвърна тя. - По-добре отведете тази паплач някъде другаде.

Крис, понечил вече да тръгва, се обърна ядосан. Студеният му поглед охлади смелостта на Джени.

- Виж какво, мила, не давам и пет пари дали ти харесва или не. Дойде ми до гуша от тези изискани дами на Юга. Просто казах, че ние ще се настаним тук. Аз и моите офицери ще живеем в къщата.

- Е добре, капитане, тъй като в цялата плантация сме само аз, зълва ми и две чернокожи прислужнички, няма да ви бъде много трудно да се настаните. Просто сме двадесет към един. Янките само при такова съотношение могат да побеждават, нали?

Обърна се рязко и се втурна навътре, а ярко пламтящата й червена коса предизвикателно се разпиля по раменете. Учуден от нейната дързост той я проследи с поглед, докато влезе в къщата.