Престъпление и наказание - Фьодор М. Достоевски → Обява 45624136

Престъпление и наказание - Фьодор М. Достоевски

Издателство - Народна култура

Корици - твърди

Година - 1974

Страници - 589

С текстилен книгорадзелител.

Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух.

Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или на цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието.

Роман в шест части, в които всяко престъпление е човешко, а наказанието следва невидимите проявления на божествената воля, която спасява човешкото у човека.

Всичко ли е позволено на човека, мъртъв ли е неговият вътрешен бог?

Отговорът на този въпрос ще намерите в един от великите романи на руската литературна мисъл.

„Престъпление и наказание” излиза за пръв път през 1866 г. в „Русский встник”. Според критици и изследователи творбата е първият от цикъла велики романи на Достоевски, означавани като Петокнижие.

Романът, който Айнщайн ще нареди сред безсмъртните творения на човешкия дух и който не ще престане да разтърсва съвестите поколения наред, романът, на който така прилягат прилагателни като «вечен» и «непреходен», е и дете на своята епоха, непоклатимо вкоренен в нея.

Достоевски петнадесет години е носил замисъла на своя роман, и «в каторгата, лежейки на наровете в тежки минути на скръб и саморазложение», и след нея, постоянно заплашван с материална катастрофа и дори затвор за неизплатени дългове.

Социално-класовите процеси, отразени в романа, продължават да се изострят в следващите десетилетия. Но и замисъл, и жизнен материал, и лична биография се събират, сякаш сноп лъчи, именно в периода 1862—1865 г.

Като хирургически нож авторовият гледец се е врязал в тези преломни години на Русия и е извлякъл от тях всичко съществено и актуално.Развоят на замисъла е следвал злобата на деня. В процеса на създаването си романът е включвал все нови и нови животрептящи социални въпроси.

Първоначално Достоевски проектира роман за пиянството, особено актуална тема за онова време. Алкохолизмът става социален бич, разстройващ живота на нацията, заплашващ здравето на бъдещите поколения. Мерките срещу него: противоалкохолната пропаганда, акцизната система от 1. I. 1863 г.,режимът на сурови наказания, пропадат. На своя издател в писмо от 8. VI. 1865 г.

Достоевски обявява решението си за написване на роман «Пияници», който «ще бъде свързаи със сегашния въпрос за пиянството (картини на семейства, възпитанието на децата в тази обстановка и пр.)».....