Бадемите цъфтят - Оливия Уедсли → Обява 45944676

Глава 1

Като изяде с охота закуската си, която включваше голяма чаша силно кафе и хляб със сладко, Рексфорд отметна дантелената завеса и погледна навън.

Денят беше прекрасен - слънцето блестеше, небето беше синьо, въздухът кристално прозрачен, сенките на дърветата и къщите, осветени от слънцето, изглеждаха като гравирани. В такъв ден според него не си струваше да си губиш времето в града. Макар че Паго трудно би могъл да се нарече град, все пак имаше улици и къщи, значи трябваше да се предприеме нещо.

Рексфорд запали папируса и се изкачи в стаята на жена си. Той вървеше, като леко поклащаше рамене, с оная походка, която винаги отличава атлета, и когато почука, спрял в очакване, едрата му фигура се открои на бялата врата.

Франческа пиеше шоколад в леглото, четеше изпратените до Рексфорд писма и кроеше планове за предстоящия ден.

Той я целуна по чудните коси, превързани отзад с широка панделка, като у малките момичета, внимателно се отпусна на слабия плетен стол, който заскърца под тежестта му, протегна се, усмихна се на Франческа и каза:

- Е, добре, какви са намеренията ти за днес?

Той задаваше тоя въпрос всяка сутрин през време на пътешествието и Франческа, предугаждайки желанията му, винаги му позволяваше да я води на такива места, които според нея му харесваха: където той може да плува, да лови риба и да стреля или, в краен случай, да гледа как другите се занимават с някакъв спорт.

Приятелките на Франческа, които претендираха за "пълна откровеност" с нея, - което всъщност не бе нищо друго, освен досадна натрапчивост, - често й казваха, че Тони е под чехъл.

Франческа само се усмихваше, а когато предаваше забележките им на Тони, се смееше гласно.

Тя се беше влюбила в съпруга си от пръв поглед. Съзнаваше, че не е "идеалният" мъж, но го приемаше такъв, какъвто е - обичаше едрата му силна фигура, златистите му коси, добре пригладени през деня, най-послушни вечер, сините му очи, упоритата му момчешка уста.

На слабата утринна светлина, в лекия си бял костюм, той изглеждаше още по-едър от всеки други път.