Александра Делта-Пападопулу Старогръцки митове и легенди → Обява 46017933

Вие навярно сте чували за Олимп. Това е голяма и величествена планина в Гърция и заснеженият й връх се издига гордо над всички околни планини. Древните хора си представяли, че там, над облаците, се намира невидимото жилище на техните богове.
Те казвали, че това е най-прекрасното място, където няма зима, където дърветата и цветята растат под светлината на слънцето и никога не увяхват, където пъстри пеперуди летят по цветята и птичките чуруликат на воля ден и нощ.
Там живеели техните безсмъртни и вечно млади богове.
От дълги години обаче покоят на Олимп бил непознат. Боговете се скарали помежду си за трона и воювали векове наред кой да погуби другия и да вземе властта в ръцете си.
Отначало най-силни били Уран[1] и Гея[2]. Но като пораснал, синът им Кронос[3] се възбунтувал срещу тях, победил ги и станал цар на боговете. Така за кратко време светът се успокоил.
Но това щастие не било трайно.
За да осигури своето бъдеще, Кронос пожелал майка му да пророкува и да каже какво го очаква.
Гея му дала жесток отговор:
— Каквото причини на нас, това ще сполети и тебе. Твоето собствено дете ще те погуби.
Уплашил се Кронос и оттогава станал недоверчив и зъл. Всеки път, когато му се раждало дете, искал да го убие. Но децата му били безсмъртни и за да се отърве от тях, намерил само един начин — да ги гълта. Така глътнал поред Хестия, Деметра, Хера, Плутон и Посейдон.
Когато обаче се родил Зевс, майка му го съжалила. Увила един камък, дала го на Кронос да го глътне, а Зевс скрила в една пещера на остров Крит, в планината Дикта.
Там го пазели куретите — въоръжени великани, и когато пеленачето плачело, те удряли с мечовете си по щитовете, за да заглушат гласа му, та да не го чуе Кронос. Нимфите го отгледали и дълго време се грижели за него, докато порасне и закрепне. Като възмъжал, Зевс се възкачил на Олимп и прогонил баща си.
Кронос обаче не се помирил тъй лесно с положението си. Зевс наистина му взел трона, принудил го да върне отново на бял свят братята и сестрите му, а камъкът, който паднал в Делфи, останал на почит дълго време. Но Кронос бил още силен и със своите братя титаните и великаните нападнал Олимп. Те хвърлили планината Пелион върху планината Оса и по този начин искали да достигнат Олимп. Зевс за малко щял да бъде победен. Но трима негови великани — циклопите, изковали мълнията и с нея той успял да разбие враговете си и да ги затвори в Тартара, където ги пазели сторъките.
И така, победител станал Зевс.
На всичките си братя и сестри той дал по едно царство. На Посейдон дал морето, на Хадес подземното царство и душите, на Деметра хлебородната земя с дърветата и цветята, а на Хестия дома и семейството, което живее събрано под неговия покрив. За себе си задържал небето, взел за жена Хера и станал цар на боговете и на хората.
Оттогава на Олимп зацарувало относително спокойствие. Относително, защото и боговете имали всекидневни мъчнотии и ядове, като всички нас.