Откъс от книгата:
макар че подобни опити са правени. Понятието бе създадено, но не бе дефинирано.
Често са ме молили да дам свое тълкуване на значението му, но не съм била в състояние да установя със сигурност какво всъщност означава „Glamour“. Във всеки случай то се отнася до личност, свързано е с красотата и донякъде с авторитета. До същинския му смисъл обаче най-много могат да ни приближат лицата, украсени с това определение: най-голямата „Glamour Girl“ беше Мей Уест.
След нея — Каръл Ломбард. След това — Дитрих. Цитирам според съобщенията на студиите и на пресата. Всяка студия имаше свой собствени „Glamour Girls“; така в Метро Голдуин Майер бяха: Гарбо, Харлоу, Крауфорд. Тогава още не се говореше за секс. Тази дума, струва ми се, влезе в „социално обръщение“ едва с Мерилин Монро.Сексът беше табу по времето на стила „Glamour“. Мей Уест веднъж ми каза: „Ние трябва да правим всичко с очите.“ И го правехме. Нямаше сцени с разсъбличане, нямаше полуголи тела, изобщо — нищо очевидно.
Мемоарната книга на легендата Марлене Дитрих, съперничи дори на славата на отделните й филми и едва ли би могла да се нарече автобиография — това е по-скоро опит за автопортрет на фона на епизоди и събития, в които участвуват редица забележителни личности на нашия век: Джоузеф фон Щернберг, Ърнест Хемингуей, Жан Габен, Едит Пиаф, Чарли Чаплин, Ерих Мария Ремарк, Орсън Уелс, Константин Паустовски и много други. От трайните приятелства или от кратките срещи неусетно се наслагват боите за едно по-голямо платно на света от вчера, който Марлене Дитрих ни представя такъв, какъвто го е видяла, или понякога — какъвто е искала да го види.