Чужденецът, Митът за Сизиф, Чумата, Падането - Албер Камю → Обява 31445664

Албер Камю - Чужденецът, Митът за Сизиф, Чумата, Падането - 1982 г.
Чужденецът
Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийство без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта.
"Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю /1913-1960/, носител на Нобелова награда за литература.

Митът за Сизиф
„Митът за Сизиф“е есе на Албер Камю, публикувано през 1942 г. това есе е част от цикъла посветен на темата за абсурдността на съществуванието на човека.
Митът - С патоса на философията на екзистенциализма писателят сравнява човешкия живот с героя от древногръцката митология Сизиф и вечното започване отначало. Наказан от боговете за своята прозорливост, Сизиф е осъден вечно да бута камък до върха на скала, който всеки път се претъркулва обратно до началната изходна точка. Камю основава разсъжденията си на многобройни философски съчинения и творчеството на романисти като Достоевски, и твърди, че животът си струва да бъде изживян въпреки неговата абсурдност.

Чумата
Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, kоято не бива никога да отпада.

Албер Камю

Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. "Чумата" е мощен поглед към, човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със смъртоносен вирус, безстрастно плъзнал из един град.
Стибън Спендър

Камю се опълчи не само срещу леността на ума, но също и срещу леността на сърцето.
Жан Грьоние

Падането
Малката повест на Камю Падането може да се интерпретира като издевателство над себе си, дори като стремеж да се отстрани и сетния камък, на който би могъл да стъпи кракът – рухва вярата, че човек не се заблуждава относно мнимата си праведност. Ключ към Падането се оказва небето над Амстердам. Облаците по това небе са сравнени с гълъби, кръжащи без почивка над хорските глави. Не намират обаче ни една глава, достойна да ги привлече. Т.е. човек не успява да бъде честен без Любов, но Любовта не го вдъхновява.